Така за четиримата от Сигнал всичко започва по различен начин, но и достатъчно еднакво – с влюбване в музиката. Обстановката през 70-те и 80-те години е отвратителна,наложена от социалистическия начин на живот, бюрократичните порядки и комунистическите цензури, които само чакаха музикантите да подадат ръка над общото блато, за да им счупят пръстите. Звучи алегорично, но точно Сигнал изпитаха на гърба си драконовските мерки на тогавашната власт.

Но това не само не им попречи,а ги зарежда творчески и те създават шлагер след шлагер(това е точната модна дума в края на 70-те в българската музикална журналистика) Песни като “Може би” ги изпращат веднага на върха на слушателския интерес,залите са пълни,а плочите им разпродадени.

След случаят Бургас Сигнал са изхвърлени от телевизия, радио и концертния живот за една година. Музикантите обаче намират сили да продължат и след тази “черна дупка”.И то как?

За своите 40 години съществуване групата създава стотици песни,десетки албуми,награди ,като поставя и два неворятни рекорда не само за България- над 6 000???? концерта и 500 000 ???? продадени плочи.

Сигнал претърпяват и няколко частични трансформации и днес са в състав: Йордан Караджов, вокал, Александър Маринов, китара, Владимир Захариев, ударни и Георги Янакиев, бас.
40 години верни на рока,верни на публиката си и верни на себе си.Непрестанно на сцената във винаги пълните клубове,зали и стадиони с публика пееща от сърце всяка тяхна песен…и викаща „Още,още,още..: Това е рок-легендата Сигнал!